ДНЕС И УТРЕ

ДНЕС И УТРЕ

Това, което днес е утре,
то утре ще е вече днес,
това са полети с ракети,
това е вечния прогрес.

Столетията се отронват
В спокоен, броеничен ред,
и „днес” и „утре” се догонват,
животът си върви напред.

Историята се разтваря,
на плесен лъхва и на мраз,
но в миг искра се там разгаря,
„Тя се върти!” - се чува глас.

„Тя се върти”, но вече близват,
огньовете един човек,
години черни се изнизват
и отброяват мрачен век.


Но от искрата лумва пламък
Земята осветява той
и черният вековен замък
изгубва властност и покой.

Днес няма сила на земята
да спре човешкия прогрес
ТОВА, КОЕТО ДНЕС Е УТРЕ,
ТО УТРЕ ЩЕ Е ВЕЧЕ ДНЕС!

МАЙ 1959

МАЙ 1959

Навън е пролет и в небето
прехвъркат птици и ята,
навън е пролет, а в сърцето
незвана вмъква се тъга.

Навън е пролет и цветята
обсипаха поля, гори,
навън е пролет, а душата
от туй не трогва се дори.

Навън е пролет, туй го зная,
но пролет ли е в мен, кажи,
защо сърцето ми ридае,
а на душата тъй тежи?!

...

...

Сланата с лъх леден гората попари
от парка изгони цветята,
във голите клони зъл вятър удари,
поспря и събори листата.

С предутринен скреж се покрива градът
с мъгла, тъй студена и влажна,
във мрака тревожно тролеи звънят,
че толкоз е хлъзгав паважа.

НА МОЕТО СЕЛО

НА МОЕТО СЕЛО

През зимата с покривка бяла
с калпаци пухкави от сняг
и вятър преспите навял е
на хлъзгавия стръмен бряг.

През пролетта си пак във бяло,
но не снегът те е покрил.
Цъфтиш тогаз, ти мое село,
и люлякът те е пленил.

През лятото- горещо време,
жита покриват те безкрай.
Тогаз трудът ни не е бреме,
а радост той е в моя край.

През есента си тъй богато!
Събираш тежки плодове,
засяваш зърно, тежко злато,
очакваш тихи дъждове.

За мен си ти едно в страната,
тъй плодородно и добро
и вярвам, няма на земята
по-хубаво от туй село!

11.04.1959 г.

ЗАВЕЩАНИЕ

ЗАВЕЩАНИЕ

Животът ми не беше безупречен
в мига, когато стане „вечен”
по-бързо ме заравяйте,
по-скоро ме забравяйте!
ПРОСТЕНИ СТЕ- ПРОЩАВАЙТЕ!

САМОТА

САМОТА

САМОТАТА като куче лежи пред вратата ми
и не пуска пиле да прехвръкне.
И сутрин, и денем, и когато мръкне,
като вярно куче бди над мен САМОТАТА МИ!

Закусваме с нея, обядваме с нея,
работим в градината, радио слушаме,
а нощем ревниво в леглото ме гушва,
сънят ми прогонва, сънят ми пилее.

Животът ми мъка е несподелена
и мой изповедник е САМОТАТА МИ.
Уморена и празна е сутрин главата ми
денят ми е болен, денят – помрачен е.

Като злобно куче ме гризе САМОТАТА МИ
и сутрин, и денем, и когато мръкне.
Тя не пуска пиле да прехвръкне.
САМОТАТА като куче лежи пред вратата ми!

Влакът на живота

Влакът на живота

Пътува влакът на живота,
По релсите потраква в такт.
С усмивка влачим си хомота,
В джобовете - със смъртен акт.

С любов, омраза, дим и пара,
Минават дни, години, век.
Към своята последна гара,
Пътува цял живот човек.

С тих шепот устните студени,
Се молят: спри, почакай, стой!
Сърце се свива вледенено
От скръб, без радост, без покой!

Животът ни така минава,
Като забързан, черен влак,
С възход, падение и слава,
А после - тишина и мрак!

27.02.2012г.
С. Борец

ЗА ПЛЪХОВЕТЕ И ХОРАТА

ЗА ПЛЪХОВЕТЕ И ХОРАТА

На кораба, когато буря,
разбива мачтите със вой,
аз зная – плъховете първи,
напускат го! Едничък в бой
с вълните, с морската стихия
остава капитанът. Сам!
Сърцето смело страх не крие,
а дързост огнена и плам!

Съдбата гледа във очите,
които стръвно пак горят,
че нова жертва сред вълните
ще грабнат и ще покорят...

Смъртта зловещо пак се киска
и в танц се впуска вихрен тя,
а корабът още по-ниско
навежда гордата глава...

Но там един човек спокоен
и дързък гледа на СМЪРТТА
в очите! С отговор достоен
за плъховете на света!

НА НАБОР 1939

НА НАБОР 1939

Родени сме във време предвоенно
и детството ни беше босоного.
Живяхме простичко и бедно,
но не изпитвахме тревога.

В калта си губехме налъмите
и тръни боцкаха петите ни,
но аромата на салкъмите
ще помним докато сме живи.

А после като птиче ято
отлитнахме към градовете,
където с хора непознати
добихме знания и занаяти.

Там някои свиха си гнездата,
а други върнахме се в селото
а борихме се с нищетата,
надвивахме сиромашията.

Но в тази битка не посрамихме
отрудени бащи и майки
и трудностите побеждавахме
без много-много да се вайкаме.

Набързо отлетяха дните
на млади, весели години
И сняг натрупа се в косите,
но скъпа е за нас Родината.

България е във сърцата ни
и древна и пожертвователна.
Заръката ни към децата е
да са й винаги признателни!


04.09.2009г.
с. Борец