МАЙ 1959
Навън е пролет и в небето
прехвъркат птици и ята,
навън е пролет, а в сърцето
незвана вмъква се тъга.
Навън е пролет и цветята
обсипаха поля, гори,
навън е пролет, а душата
от туй не трогва се дори.
Навън е пролет, туй го зная,
но пролет ли е в мен, кажи,
защо сърцето ми ридае,
а на душата тъй тежи?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар