У ДОМА
“Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне...”
Димчо Дебелянов
Завърнах се във бащината къща,
“когато вечерта смирено гасне”.
Но тук отдавна нищо не е същото.
Пустее дворът, в плевели обрасъл.
В градината до мамините ружи
пълзи трева, като зелена прежда.
Единствено небето теменужено
тъй както някога над мен се свежда.
Пресъхнала като дърво без корен,
чешмата в двора тъжно се превива.
Дочувам гласове на свидни хора,
пристига някой, някой си отива...
И ми се струва, че съзирам мама -
с една съседка разговаря тихо.
Съвсем наблизо огънче припламва –
мълчи баща ми, тайнствено усмихнат.
Хоро от спомени край мен се люшва.
Къде е този слънчев свят, къде е?
Щурците пак са тук, в тревата сгушени,
но сякаш по-различна песен пеят...
Мълчат прозорците, а пък на прага
един забравен ключ седи и чака.
Не знам защо, но искам да избягам,
за да не види никой, че съм плакала.
Няма коментари:
Публикуване на коментар