Яна Вълчева - Поезия

Нещо което днес ме развълнува.
Може би защото наближава Коледа :)

* * *

Не съм различна, аз съм като всички,
живея в същия объркан свят.

Съдбата безнадеждно ме обича,
но падам още в опит да летя.
Харесвам звездобройните си нощи
и лудите кипежи на кръвта.
Когато изтрезнея искам още,
защото не обикнах мъдростта.

Такава съм, една прашинка лудост
сред всичките прашинки на света.

Дори да се опитвам да съм друга,
във този опит винаги греша.
Не съм различна, даже съм еднаква
със всичките различни по света.
Е, може би понякога, за някого...
Но иначе съм само тишина.

 

Есенен танц

Стъпки в пясъка, призрачен танц,
Аромат на отронена есен,
а в ръцете ми сгушени спят
две сълзи. И една стара песен.

Заваля. Престрашиха се бурите,
прежълтели откъсват се дните.
Разпиля се сезонът на лудите...
Като пух от глухарче отлитам.

Стъпки в пясъка, есенен танц,
нежност, скъсана струна по струна.
Поглед някакъв. Никакъв шанс.
Просто липса, утеха. И буря.

Заваля, две сълзи се пробуждат,
зазвучава една стара песен.
Не боли. Аз отдавна съм чужда.
Просто вече ухае на есен...

Да, да - забравих: Взех ги от тук

Както и от тук

Обичай нежно. Като полъха на вятър,
като дъждовно утро в есенна гора.
Обичането никога не граби!
Обичането дава топлина.
Не съдиш залеза, когато си отива,
не плачеш за отлитащи ята,
не нараняваш идващтата зима,
защото си очаквал пролетта.
Обичането дава. И не чака.
Изгрява в поглед и трепти в гласа.
И никога не е ужасно кратко,
каквато обичайно е страстта.

Неадресирана изпращай любовта,
стопявай разстояния и време.
Обичай тихо, с цялата душа !
Това не може никой да ти вземе....