СЛАБИТЕ
Слабите плачат пред нас.
И ръкомахат. И викат.
Те ни нападат на глас.
И не прощават на никого.
Слабите гледат назад.
Търсят вина и причина.
Нашите грешки броят.
И са самата невинност.
Хванати като в капан
тежките земни вериги –
гълтат без милост и свян
всичко. Но все не им стига.
В нищо не вярват. Не спят.
Гонят предатели скрити
да ги разпънат на кръст.
Но не владеят душите.
Дълго и страшно сами,
те се нуждаят от сцена –
в гръб да забиват ками,
да се кълнат и изменят.
Злото е техния път.
Води ги право към ада.
Ала не могат да спрат
и да молят пощада.
Слабите плачат от нас
и от света. Ако мине.
Като деца – до захлас –
и на преклонни години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар