Не всичко за мен

Верую: неверник - следствие от прекомерната работа с продукти на Microsoft. Нямам девиз, нямам любимо ядене, пиене, книга, ... Знам какво обичам днес, но това изобщо не важи за утре. Мисля, че горе-долу стана ясно.

Търсене в този блог

понеделник, 9 ноември 2015 г.

Кирилизация на Epson LX 350 и Adjusting the top-of-form position



Виж следния клип:
Това е за русификация, но ако се избере Bulgarian, става и за български

А за да настроим подаването на хартията се използва това

вторник, 15 септември 2015 г.

Когато си на дъното на пъкъла - Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла

Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

Untitled


Не умирай
без да си заплакал,
от нечия омраза и обида,
от предателството на приятел
от грубостта, поне веднъж...
Не умирай,
без да си обичал,
някого безумно и жестоко,
на парчета без да си събирал
своето сърце,
поне веднъж...
Не умирай
без да си се радвал,
на цветовете и нощта,
на приказките и децата,
на слънцето и светлината,
на пролетта, поне веднъж…

Не умирай, без да си живял!


Симона **

Carabiana - без заглавие



Не ми е тъжно. Просто ми е празно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм разказала.
И нямам думи. Само тишини.
Ако не можеш в тях да ме намериш,
не се отчайвай. Ще те разбера.
Не се завръщай в тъжното ми вчера.
Аз имам своето несбъднато сега,
априлска вечер, ментов чай и песен.
Аз имам неначенати мечти.
Сега се уча да ми бъде лесно.
И точно за това ми се мълчи.v
Carabiana

У ДОМА - Петранка Божкова

У ДОМА

“Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне...”
Димчо Дебелянов


Завърнах се във бащината къща,
“когато вечерта смирено гасне”.
Но тук отдавна нищо не е същото.
Пустее дворът, в плевели обрасъл.
В градината до мамините ружи
пълзи трева, като зелена прежда.
Единствено небето теменужено
тъй както някога над мен се свежда.
Пресъхнала като дърво без корен,
чешмата в двора тъжно се превива.
Дочувам гласове на свидни хора,
пристига някой, някой си отива...
И ми се струва, че съзирам мама -
с една съседка разговаря тихо.
Съвсем наблизо огънче припламва –
мълчи баща ми, тайнствено усмихнат.
Хоро от спомени край мен се люшва.
Къде е този слънчев свят, къде е?
Щурците пак са тук, в тревата сгушени,
но сякаш по-различна песен пеят...
Мълчат прозорците, а пък на прага
един забравен ключ седи и чака.

Не знам защо, но искам да избягам,
за да не види никой, че съм плакала.

ПИСМО ДО МАЛКИЯТ ПРИНЦ - Carabiana

ПИСМО ДО МАЛКИЯТ ПРИНЦ

Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди - монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.


Автор: Carabiana

СЛАБИТЕ - Веселина Атанасова

СЛАБИТЕ

Слабите плачат пред нас.
И ръкомахат. И викат.
Те ни нападат на глас.
И не прощават на никого.
Слабите гледат назад.
Търсят вина и причина.
Нашите грешки броят.
И са самата невинност.
Хванати като в капан
тежките земни вериги –
гълтат без милост и свян
всичко. Но все не им стига.
В нищо не вярват. Не спят.
Гонят предатели скрити
да ги разпънат на кръст.
Но не владеят душите.
Дълго и страшно сами,
те се нуждаят от сцена –
в гръб да забиват ками,
да се кълнат и изменят.
Злото е техния път.
Води ги право към ада.
Ала не могат да спрат
и да молят пощада.
Слабите плачат от нас
и от света. Ако мине.
Като деца – до захлас –
и на преклонни години.