Влакът на живота
Пътува влакът на живота,
По релсите потраква в такт.
С усмивка влачим си хомота,
В джобовете - със смъртен акт.
С любов, омраза, дим и пара,
Минават дни, години, век.
Към своята последна гара,
Пътува цял живот човек.
С тих шепот устните студени,
Се молят: спри, почакай, стой!
Сърце се свива вледенено
От скръб, без радост, без покой!
Животът ни така минава,
Като забързан, черен влак,
С възход, падение и слава,
А после - тишина и мрак!
27.02.2012г.
С. Борец
Няма коментари:
Публикуване на коментар