НА МОЕТО СЕЛО
През зимата с покривка бяла
с калпаци пухкави от сняг
и вятър преспите навял е
на хлъзгавия стръмен бряг.
През пролетта си пак във бяло,
но не снегът те е покрил.
Цъфтиш тогаз, ти мое село,
и люлякът те е пленил.
През лятото- горещо време,
жита покриват те безкрай.
Тогаз трудът ни не е бреме,
а радост той е в моя край.
През есента си тъй богато!
Събираш тежки плодове,
засяваш зърно, тежко злато,
очакваш тихи дъждове.
За мен си ти едно в страната,
тъй плодородно и добро
и вярвам, няма на земята
по-хубаво от туй село!
11.04.1959 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар