НА МОЕТО СЕЛО
През зимата с покривка бяла
с калпаци пухкави от сняг
и вятър преспите навял е
на хлъзгавия стръмен бряг.
През пролетта си пак във бяло,
но не снегът те е покрил.
Цъфтиш тогаз, ти мое село,
и люлякът те е пленил.
През лятото- горещо време,
жита покриват те безкрай.
Тогаз трудът ни не е бреме,
а радост той е в моя край.
През есента си тъй богато!
Събираш тежки плодове,
засяваш зърно, тежко злато,
очакваш тихи дъждове.
За мен си ти едно в страната,
тъй плодородно и добро
и вярвам, няма на земята
по-хубаво от туй село!
11.04.1959 г.
събота, 3 март 2012 г.
ЗАВЕЩАНИЕ
ЗАВЕЩАНИЕ
Животът ми не беше безупречен
в мига, когато стане „вечен”
по-бързо ме заравяйте,
по-скоро ме забравяйте!
ПРОСТЕНИ СТЕ- ПРОЩАВАЙТЕ!
Животът ми не беше безупречен
в мига, когато стане „вечен”
по-бързо ме заравяйте,
по-скоро ме забравяйте!
ПРОСТЕНИ СТЕ- ПРОЩАВАЙТЕ!
САМОТА
САМОТА
САМОТАТА като куче лежи пред вратата ми
и не пуска пиле да прехвръкне.
И сутрин, и денем, и когато мръкне,
като вярно куче бди над мен САМОТАТА МИ!
Закусваме с нея, обядваме с нея,
работим в градината, радио слушаме,
а нощем ревниво в леглото ме гушва,
сънят ми прогонва, сънят ми пилее.
Животът ми мъка е несподелена
и мой изповедник е САМОТАТА МИ.
Уморена и празна е сутрин главата ми
денят ми е болен, денят – помрачен е.
Като злобно куче ме гризе САМОТАТА МИ
и сутрин, и денем, и когато мръкне.
Тя не пуска пиле да прехвръкне.
САМОТАТА като куче лежи пред вратата ми!
САМОТАТА като куче лежи пред вратата ми
и не пуска пиле да прехвръкне.
И сутрин, и денем, и когато мръкне,
като вярно куче бди над мен САМОТАТА МИ!
Закусваме с нея, обядваме с нея,
работим в градината, радио слушаме,
а нощем ревниво в леглото ме гушва,
сънят ми прогонва, сънят ми пилее.
Животът ми мъка е несподелена
и мой изповедник е САМОТАТА МИ.
Уморена и празна е сутрин главата ми
денят ми е болен, денят – помрачен е.
Като злобно куче ме гризе САМОТАТА МИ
и сутрин, и денем, и когато мръкне.
Тя не пуска пиле да прехвръкне.
САМОТАТА като куче лежи пред вратата ми!
Влакът на живота
Влакът на живота
Пътува влакът на живота,
По релсите потраква в такт.
С усмивка влачим си хомота,
В джобовете - със смъртен акт.
С любов, омраза, дим и пара,
Минават дни, години, век.
Към своята последна гара,
Пътува цял живот човек.
С тих шепот устните студени,
Се молят: спри, почакай, стой!
Сърце се свива вледенено
От скръб, без радост, без покой!
Животът ни така минава,
Като забързан, черен влак,
С възход, падение и слава,
А после - тишина и мрак!
27.02.2012г.
С. Борец
Пътува влакът на живота,
По релсите потраква в такт.
С усмивка влачим си хомота,
В джобовете - със смъртен акт.
С любов, омраза, дим и пара,
Минават дни, години, век.
Към своята последна гара,
Пътува цял живот човек.
С тих шепот устните студени,
Се молят: спри, почакай, стой!
Сърце се свива вледенено
От скръб, без радост, без покой!
Животът ни така минава,
Като забързан, черен влак,
С възход, падение и слава,
А после - тишина и мрак!
27.02.2012г.
С. Борец
ЗА ПЛЪХОВЕТЕ И ХОРАТА
ЗА ПЛЪХОВЕТЕ И ХОРАТА
На кораба, когато буря,
разбива мачтите със вой,
аз зная – плъховете първи,
напускат го! Едничък в бой
с вълните, с морската стихия
остава капитанът. Сам!
Сърцето смело страх не крие,
а дързост огнена и плам!
Съдбата гледа във очите,
които стръвно пак горят,
че нова жертва сред вълните
ще грабнат и ще покорят...
Смъртта зловещо пак се киска
и в танц се впуска вихрен тя,
а корабът още по-ниско
навежда гордата глава...
Но там един човек спокоен
и дързък гледа на СМЪРТТА
в очите! С отговор достоен
за плъховете на света!
На кораба, когато буря,
разбива мачтите със вой,
аз зная – плъховете първи,
напускат го! Едничък в бой
с вълните, с морската стихия
остава капитанът. Сам!
Сърцето смело страх не крие,
а дързост огнена и плам!
Съдбата гледа във очите,
които стръвно пак горят,
че нова жертва сред вълните
ще грабнат и ще покорят...
Смъртта зловещо пак се киска
и в танц се впуска вихрен тя,
а корабът още по-ниско
навежда гордата глава...
Но там един човек спокоен
и дързък гледа на СМЪРТТА
в очите! С отговор достоен
за плъховете на света!
НА НАБОР 1939
НА НАБОР 1939
Родени сме във време предвоенно
и детството ни беше босоного.
Живяхме простичко и бедно,
но не изпитвахме тревога.
В калта си губехме налъмите
и тръни боцкаха петите ни,
но аромата на салкъмите
ще помним докато сме живи.
А после като птиче ято
отлитнахме към градовете,
където с хора непознати
добихме знания и занаяти.
Там някои свиха си гнездата,
а други върнахме се в селото
а борихме се с нищетата,
надвивахме сиромашията.
Но в тази битка не посрамихме
отрудени бащи и майки
и трудностите побеждавахме
без много-много да се вайкаме.
Набързо отлетяха дните
на млади, весели години
И сняг натрупа се в косите,
но скъпа е за нас Родината.
България е във сърцата ни
и древна и пожертвователна.
Заръката ни към децата е
да са й винаги признателни!
04.09.2009г.
с. Борец
Родени сме във време предвоенно
и детството ни беше босоного.
Живяхме простичко и бедно,
но не изпитвахме тревога.
В калта си губехме налъмите
и тръни боцкаха петите ни,
но аромата на салкъмите
ще помним докато сме живи.
А после като птиче ято
отлитнахме към градовете,
където с хора непознати
добихме знания и занаяти.
Там някои свиха си гнездата,
а други върнахме се в селото
а борихме се с нищетата,
надвивахме сиромашията.
Но в тази битка не посрамихме
отрудени бащи и майки
и трудностите побеждавахме
без много-много да се вайкаме.
Набързо отлетяха дните
на млади, весели години
И сняг натрупа се в косите,
но скъпа е за нас Родината.
България е във сърцата ни
и древна и пожертвователна.
Заръката ни към децата е
да са й винаги признателни!
04.09.2009г.
с. Борец
вторник, 7 февруари 2012 г.
Telnet on Windows 7
How to enable telnet on Windows 7
Start; Control Panel; Programs And Features;Turn Windows features on or off; Check Telnet Client; OK
Start; Control Panel; Programs And Features;Turn Windows features on or off; Check Telnet Client; OK
Абонамент за:
Публикации (Atom)